Бавни часове

Изплакахме сълзите до една.
Изказахме до точка всички думи.
От днес ще бъдеш бившата –
жена,
която друг ще иска да целуне.

Знам, счупеното трудно се лепи.
Разсипаното се събира с мъка.
Намираме какво да ни крепи
в живота след поредната разлъка.

От днес ще бъдем други ти и аз –
далечно близки и досадно чужди.
В леглото – поруган иконостас -
от утре всеки сам ще се събужда.

И може би в безсънни часове,
които бавно, бавно ще се влачат,
ще моля есенните дъждове
за локвите,
които сме прескачали.

Добромир Банев