Не ми говорѝ...
Луната е стиснала
сълзите ми здраво във шепа.
Засаждам звезди. Не вярвам във истини.
Обличам червено във петък.
Не гледай към мен.
В момента съм есенна.
И хубава. Като лошото време.
Събирам парченца от вчерашни вестници
и правя колаж на поема.
Недей да ме слушаш.
Така съм пресипнала
от хвърлени думи по вятъра...
Не ми говорѝ.
Единствено в тихото
се чува как плаче Луната.

caribiana 

Луната съм!
Може ли да кажа?
Красиво си тъгуваш!
Измита от чисти сълзи,
утре слънцето ще срещнеш,
усмихната, и пак в червена рокля.

Чудесна интерпретация!
Благодаря!