За принцесите и вещиците
Таня Симеонова

Във полунощ принцесите си тръгват.
Остават само вещици в нощта.
Те всяка обич вече са отхвърлили
и пак сами воюват със света...

Принцесите след полунощ заспиват
в прегръдките на някой хубав принц…
А вещиците вън не си отиват.
Остават тук да скитат до зори.

Защо си с мен? Защо не си с принцеса?
Нали я чакаше? Къде е тя?
Защо отново роза ми донесе?
Аз вещица съм. И ще отлетя.

И мога да изчезна, да оставя
дори и принц, от всички най-желан,
с една магия мога да направя
от моя свят да си отидеш сам...

Не съм родена кротка и покорна,
да бъда сянка, кукла без душа...
Аз вещица съм – волна и свободна.
Фалшив ли си, в нощта ще се стопя. 

Много ми допадна!!!
Себе си съзрях между редовете!!!
Поздрави с пожелание за всичко хубаво!!!

Благодаря!

фалша в нощта да се стопи, а истината да остане.