Този ден беше луд, моя вечер копринена.
Бях добра.
Лоша бях.
Силна.
Слаба.
Такава съм…
От похвали нащрек.
От забрава обидена.
Този ден беше луд.
Обещай ми омаен сън.

Да не мисля за теб.
Преди теб.
И след тебе.
Не…
Да не бъда тревога.
Да не бъда отричана.
За родени внезапно,
за безмълвно погребани,
за изгубени
мигове.
За любов без обичане.

Постели ми сега наметало мастилено,
свойте златни зрънца и луна захаросана.
Ще вечерям навън.
Късче хляб.
Резен сирене.
Изпрати ми роса
за тревата колосана.

Славейчето приспи.
Разпръсни ми щурчета.
Вятър нека ми пее.
Харесва ми.
Как разпръсва листа,
нежно милва врабчета
и шепти „Лека нощ”…
Помоли го.
Предесенно…

Този ден беше луд.
Чаша вино.
С теб, приказна
ще си кажем „Наздраве!”.
Разтреперваш ме.
Знаеш го.
Беше луд.
Но така…да, така съм орисана.
Да съм в плен на вълшебното твое сияние…
Деница Ангелова