Тя стои на клепачите ми.
А косата и е в косата ми.
Има цвета на окото ми.
Има тялото на ръката ми.
В моята сянка тя е потънала.
Като камък в небето.

Тя никога няма да затвори очите си.
И не ме оставя да спя.
Сънищата и в яркия ден.
Изпаряват слънцата.
А мен ме карат да се смея да плача и да се смея
Да говоря когато нямам нищо да кажа.

Пол Елюар