СЪН В ЛЯТНА НОЩ

Не мога да заспя. Не и докато
кънтят във мен смутените ти стъпки.
Докосваш ме с душа неосъзнато,
макар и през стени от недомлъвки.

А знаеш, че реша ли да се върна
и с пясъчни коси да те покрия,
наопаки света ще се обърне
от сблъсъка на двете ни стихии.

И друго знаеш..., че си ми потребен.
Изчезнеш ли от мен ще се събудя
в посредствен дом, сред стара, прашна мебел
или във празния пашкул на пеперуда.

Не искам да заспя. Не и когато
очите на сърцето ми са будни.
Докосвам те с дъха си осъзнато
и те обичам, все по-влюбено...

Катерина Кайтазова