Само със сърца

Така ми се говори с теб ,
за пътя и уроците в живота.
За струпания във душата лед.
За мъдрост и човешката Голгота.
Да седнем с теб на чаша вино ,
на разстояние една ръка.
И през капаните в живота да преминем ,
докато стигнем чудото на любовта.
Да знаеш , много мога да говоря.
Но още по обичам да те слушам.
И трудно ми е с теб да споря ,
когато във ръцете ти се сгуша.
Когато ме поглеждаш със усмивка
и се стопя в добрите ти очи.
Забравям всичката горчилка....
А ти ...недей да спираш...Говори...
А някой ден , аз знаеш , че ще успея ,
да спра пороя от извиращи слова
и двамата в мига ще онемее...
Ще си говорим после ...само със сърца...
В.Цвяткова