Как името ти беше

Защо за теб копнея и се взирам ?...
Сред нищото наоколо те диря ,
дъхът ми спира и не го разбирам ,
сърцето ми препуска и не спира ?!...
Задъхваме се из лабиринти от копнежи ,
изтекоха очите ми от взиране ,
заплетени в тънките ти мрежи ,
и миг без тебе бе ....мъничко умиране !....
Трънлив е пътят - остър камък ,
в търсене искрицата на радост ,
когато в мен остави знак ,
някъде във мойта младост...
От много време аз не съм те срещал ,
едва ли бих могъл да те позная,
а ...може би си минала отсреща ,
или сме се разминали ?Не зная?!...
Но още помня колко тихо беше ,
и чувствах те как дишаш покрай мен ,
душата с лудостта гореше
и пламъкът в очите бе....зелен!...
Но те зовях със толкоз топлина ,
треперех ,а...не беше хладно ,
дали не бе ?!...
Любов или.....Жена?!..
Napolitano