Ти дори не разбра 

защо си отивам. 

Може би - просто каприз, 

просто - мъжка игра? 

Ти нищичко не разбра. 

Аз ти бях само неделна почивка, 

само радост на дребно - 

някаква малка потребност - 

като цигарата, 

като чашата вино, 

като книга с красива корица. 

Много исках и много ти давах. 

Ти, по-малкото си избра. 

Върви. Можеш навсякъде да го получиш. 

Просто друга марка цигари, 

неделя с нова програма, 

друг етикет на бутилката. 

Но ти си още в мен, 

като дъх замайващ на билка, 

като горчивина на пелин... 

И защо те обичам още? 

Просто съм си такава. 

И кой знае защо – 

теб съжалявам.


Станка Пенчева