ЩЕ МЕ ПОЗНАЕШ

Тъгата във очите ми ще разпознаеш –
искряха, когато в любовта ти се изгубваха.
Косите ми прошарени ще видиш –
красиви бяха, докато ръцете ти усещаха.
За нежността в гласът ми ще си спомниш –
„Обичам те“ изричах… преди да те целуна.
И трепетното ми мълчание ще преоткриеш –
присъствието ти… изпълваше вселената.
Ще ме познаеш! Часовникът си ще погледнеш –
за болката и любовта ще ми разкажеш,
за вятъра по кожата и за дъжда,
за всяка глътка въздух, за секундите живот…
И спомените ни ще се превърнат в бъдеще!


Петър Петров