Когато си отивам, ще е ясно
и светло ще е в погледа ми, знам.
Достатъчно във теб се отразявах,
но черното не се превърна в цвят.

Когато си отивам, ще съм муза
на ято гълъби, политнали от тук.
Достатъчно със теб зимувах,
но северът не се превърна в юг.

Когато си отивам ще е тихо,
а стъпките ми в тебе ще свистят.
Сега разбра, че бях безумно близо...
Но в тръните ти не вирее път!

текст: AntOurAge