Какво стана с мен, не знам.
Защо промених се аз в онзи ден?
Защо сърцето ми попадна в плен?
Защо от този ден определям теб,
като думата живот за мен?
Защо страх те е да се привържеш към мен?
Защо стени студени вдигаш пред мен?
Ти просто не знаеш нищо за мен!
Не знаеш, че аз на теб посветих всеки мой ден.
Не знаеш, аз какво направил съм, за да бъдеш с мен.
Не знаеш, как всеки път сънувам, че си до мен.
А сега самотен в нощта, с две сълзи те чакам...
Да хванеш моята ръка.
Да стоплиш пак моята душа!
Да ме вдигнеш пак на крака!
Щастлива ли си така,
когато аз се давя в мъка и самота?
Когато просто търся място да умра...
Кажи ми Господи, тя защо не ме разбра?!
Защо не повярва в любовта?
Помогни ми Господи, дай и смелостта да чувства!
Покажи и моят образ в нощта,
как просълзен се моля за любовта!

Д. Костадинов