Да знаеш , не заемам много място

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам....
Не искам много.Нищичко не вземам.
Но давам всичко.Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими.
А сложностите ? Просто нямат шанс.
Съвсем обикновена съм.Признавам.
Светулка, миг , звезда ,сълза и копче.
До края на вселената оставам,
надеждата във малкото ти джобче....
Такава съм.Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова).
Ти знаеш - не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка ...
И още ли се чудиш на инат -
Къде да инсталираш тишината ми ?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце - стая .Във душата ти.
М.Дойчинова