Нощта прегърна синьото небе,

обсипа го с безброй звезди.

Над мен редяха се като венче

красиви пак със свойте светлини.


Загледах се във тяхното мълчание

и в този миг откъсна се една,

намислих си едно желание -

на щастие било е падаща звезда.


До мене беше ти и се усмихнах.

Не исках нищо друго от света.

Щастлива от това притихнах

и радвах се на моята мечта.

© Ивелина Цветкова