Ти си студенокръвно изречение, изсъхнал плод на суха нива, едно безплодно увлечение- което все да ме унива.   Едно вечерно своеволие, неподлежащо на описване, едно скимтящо сквернословие, неподлежащо на отписване.   Ти си невидимо нещастие, бодливо плевелче на нивата, не ставаш даже за причастие, защото няма те във римата.   Ти си измислена история, омекотяла от прелистване, ти си безкостното безволие, повтарящо се до вмирисване.   Ти си yтайката на бирата, от недопиване изсъхнала, ти си остатъка на зимата- от недокосване изпръхнала.