Някои хора са като дом...уютен,топъл и толкова удобен.Понякога дори не забелязваме , че са сред нас ,но сме спокойни.Толкова спокойни, че този дом е само наш, че без да се замисляме затръшваме вратата му щом ни доскучае.Хукваме по незнайните тъмни улици в търсене на нови приключения и когато се завърнем....откриваме ,че няма нищо ,осъзнавайки че този дом не е бил къща, а човек , който навярно се е уморил да ни чака."