Диагноза: Самота!

Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
Това са лоши приятели…
Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
Това е твърде много свободно време…
Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
Това е песимизъм…
Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.
Това е неувереност в себе си…
Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.
Това е заболяване…
Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
Това е депресия…
Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.
Това е егоизъм…
Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
Това е болка…
Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
Това е самозаблуда…
Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!
Неизвестен автор