Понякога поглеждам ...
Понякога поглеждам към небето
и ме пронизва болка, че живея,

Нощта прегърна синьото небе,
обсипа го с безброй звезди.
Над мен редяха се като венче

 Ти си студенокръвно изречение,
изсъхнал плод на суха нива,
едно безплодно увлечение-

НЕ ТЪГУВАЙ   Съдбата ти когато се намръщи, животът щом поднася ти тъга, сълзите са ти някак непресъщи, напук дори се усмихни. Сега.   Нарочно смей се, и насила, брадичката високо повдигни. Силна си. Тъгата си надвила. Свободна си отново....

Завещай ми любов.
Другото ще си купя.
kато риза на ангел.